Какво решава?

Поставянето и съобщаването на подобна диагноза, хронично заболяване съпътстващо живота ни, което може да доведе до различна степен на инвалидизиране и да влоши качеството ни на живот, е шокиращо събитие за личността и води до базисни страхове, свързани с живота и допускането за собствената смърт.

След подобна новина, пациентите започват да търсят информация за хода и прогресирането на болестта от всевъзможни източници – групи в социалните мрежи, споделяне с други пациенти със същата диагноза докато провеждат едновременно лечение и други. Тези обсъждания по – често се фокусират върху негативните проявления на болестта, хода на лечението и евентуалните странични ефекти. Това обаче обикновено не им помага да търсят силните си страни и ресурса си за справяне и поддържане на добро качество на живота, докъдето позволява болестта.

Какво целим?

Промяна на фокуса на пациента спрямо болестта му, активиране на ресурсите и силните му страни вместо да потъва в нея. Усещане за разбиране и подкрепа от страна на групата поради факта, че е сред хора със сходни преживявания и симптоми; не е единствен и не е наказан с болестта си.

Какво представлява?

Работата в малка група в спокойна обстановка, извън болничната среда, дава възможност да разгледаме болестта от различен ъгъл и да достигнем до индивидуалният „модел на боледуване“ на всеки участник, изразяващ се в различен тип поведение при болест.

За тези, които са чули шокиращата вест, че са болни от тежко заболяване, работата в групата е възможност да се разгледа какво и как се е случило, какви ресурси и силни страни имаме, които да впрегнем, за да продължим по възможно най-добрия начин. Тя ни дава различен поглед върху ситуацията и пътищата пред нас. Дори в боледуването човек има избор. Важно е да не бягаме в болестта, а да продължим да присъстваме истински в собствения си живот и в този на любимите ни хора.

Говори с болестта си и открий своя нов път за живот.